Навярно вместо теб - листата ще докосвам,

а есенният дъжд ще ромоли...

И птиците ли ще ме омагьосват,

когато липсващият все си ти?

Навярно теб снегът ще заобича,

а моите разтапящи ръце

ще пипат мрака и ще му се вричат,

жадуващи за твоето лице...

Навярно вместо теб - луната

душата ми ще вижда до безкрай,

преди на много ласки бях богата,

сега пък - самотата няма край!

Навярно вместо теб, аз Самотата ще обичам...