Навярно вместо теб...
Навярно вместо теб - листата ще докосвам,
а есенният дъжд ще ромоли...
И птиците ли ще ме омагьосват,
когато липсващият все си ти?
Навярно теб снегът ще заобича,
а моите разтапящи ръце
ще пипат мрака и ще му се вричат,
жадуващи за твоето лице...
Навярно вместо теб - луната
душата ми ще вижда до безкрай,
преди на много ласки бях богата,
сега пък - самотата няма край!
Навярно вместо теб, аз Самотата ще обичам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивона Иванова Всички права запазени
