Навън вали

Вънка силен дъжд вали,

надбягва се с моите сълзи.

Съдбата тъжна или радостна, нали

нощната тревога с радостта пълзи.

Колко ли тялото ми ще издържи?

Да срещна трепети и нежност,

да нахлуват в мене сто лъжи.

Искам само теб и твоята вярност.

Не съм самотница, но усещам се сама,

когато времето твоят вик отдалечава.

Денят е смазан от догадки и тъма.

Кое сърце съдба такава заслужава?

Изгрей, слънце! Дори след тъмна нощ

при слънчев изгрев цъфти душата,

изпълва се сърцето с любовна мощ.

В топлина и в обичта, къпят се сърцата.