29.08.2017 г., 15:00

Навътре

478 2 4

Търся се...
Частици откривам навсякъде -
тук, до мен и на другия край на света!
Поглед задълбавам навътре,
в душата,
искам да видя стаилия се там
Сатаната,
тъмната моя страна -
колко тъмна е тя?
Колко бяла и колко черна е тая
моя душа?
В моите очи как изглежда?
Само питанки...
По-добре да не бях се разровила,
да не бях събъждала заровени спомени,
скритите...
Всичко обви се в мъгла,
сякаш мрачна предутрин,
предвещаваща ураган и порой през деня...

И заспало зло под камък!
Бързо всяка тъмна частица събирам,
вдън душа ги навирам!
Не, не те искам такава - дори аз не се познавам!
Докато чувствам и виждам, демоните свои ще боря!
Да откривам светли частици
в другите хора,
не да бягам от тях
и от себе си!
Искам усмивки и смях!
И открито да мога да кажа
"Аз съм просто човек",
приковал вдън душа Сатаната,
наречена Звярът!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© П Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вероятно е било така, Иржи, защото рядко ми се случва моментно настроение да диктува писанията ми. Обикновено са натрупани някакви емоции подсъзнателно, които си намират времето кога да изплуват съзнателно, вероятно отключени на подсъзнателно ниво от някакъв сън
  • Бая ти е тежало,щом в такъв дълъг стих си го изляла,Пепи....Мен също музата ме спохожда,или напада рано сутрин,затова до леглото си винаги слагам вечер тефтер и химикалка....
  • Спомням си, че бях изпаднала в някаква черна дупка и главата ми беше от дни като кошер от хаотични спомени, които обикновено се опитваш да забравиш... Една сутрин се събудих много рано и само трябваше да го "излея" писмено, и наистина ми олекна!

    Благодаря!
  • Щом покае се Сърцето и на Душата ще е Леко !

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...