Навътре
Търся се...
Частици откривам навсякъде -
тук, до мен и на другия край на света!
Поглед задълбавам навътре,
в душата,
искам да видя стаилия се там
Сатаната,
тъмната моя страна -
колко тъмна е тя?
Колко бяла и колко черна е тая
моя душа?
В моите очи как изглежда?
Само питанки...
По-добре да не бях се разровила,
да не бях събъждала заровени спомени,
скритите...
Всичко обви се в мъгла,
сякаш мрачна предутрин,
предвещаваща ураган и порой през деня...
И заспало зло под камък!
Бързо всяка тъмна частица събирам,
вдън душа ги навирам!
Не, не те искам такава - дори аз не се познавам!
Докато чувствам и виждам, демоните свои ще боря!
Да откривам светли частици
в другите хора,
не да бягам от тях
и от себе си!
Искам усмивки и смях!
И открито да мога да кажа
"Аз съм просто човек",
приковал вдън душа Сатаната,
наречена Звярът!
© П Антонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Вероятно е било така, Иржи, защото рядко ми се случва моментно настроение да диктува писанията ми. Обикновено са натрупани някакви емоции подсъзнателно, които си намират времето кога да изплуват съзнателно, вероятно отключени на подсъзнателно ниво от някакъв сън
-
Бая ти е тежало,щом в такъв дълъг стих си го изляла,Пепи....Мен също музата ме спохожда,или напада рано сутрин,затова до леглото си винаги слагам вечер тефтер и химикалка....
-
Спомням си, че бях изпаднала в някаква черна дупка и главата ми беше от дни като кошер от хаотични спомени, които обикновено се опитваш да забравиш... Една сутрин се събудих много рано и само трябваше да го "излея" писмено, и наистина ми олекна!
Благодаря! -
Щом покае се Сърцето и на Душата ще е Леко !
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
