670301 (Павлина Гатева)
1387 361
23.05.2013 г., 7:42 ч.

Назад 

  Поезия » Друга
424 0 2

Вчерашните ти думи -
острия, потопени в тресавище;
да се върна назад,
ще се впият
в краката ми,
ще ме срежат от кръста,
с кръв и калища
ще покрият снагата ми.

Вчерашните ти клетви,
че "завинаги", "чак до гроба ни" -
не поглеждам към тях
и не чувам коварния звън,
те за мен са отрова.

Те са прах
от сушени цветя.
Върху мраморна гладка повърхност
"обичам" - написал с пръст някой,
после вятърът духнал и - край!
Няма помен!

За какво да поглеждам нататък?

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много силно и истинско!

    Наистина няма за какво...
  • Много хубаво пишеш и винаги с удоволствие чета твоите творби!
Предложения
: ??:??