Назад
Вчерашните ти думи -
острия, потопени в тресавище;
да се върна назад,
ще се впият
в краката ми,
ще ме срежат от кръста,
с кръв и калища
ще покрият снагата ми.
Вчерашните ти клетви,
че "завинаги", "чак до гроба ни" -
не поглеждам към тях
и не чувам коварния звън,
те за мен са отрова.
Те са прах
от сушени цветя.
Върху мраморна гладка повърхност
"обичам" - написал с пръст някой,
после вятърът духнал и - край!
Няма помен!
За какво да поглеждам нататък?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
