Назад

May 23, 2013, 7:42 AM

Poetry » Other

477 0 2

Вчерашните ти думи -
острия, потопени в тресавище;
да се върна назад,
ще се впият
в краката ми,
ще ме срежат от кръста,
с кръв и калища
ще покрият снагата ми.

Вчерашните ти клетви,
че "завинаги", "чак до гроба ни" -
не поглеждам към тях
и не чувам коварния звън,
те за мен са отрова.

Те са прах
от сушени цветя.
Върху мраморна гладка повърхност
"обичам" - написал с пръст някой,
после вятърът духнал и - край!
Няма помен!

За какво да поглеждам нататък?

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

beti

2013-05-26T09:24:12+03:00

Много силно и истинско!

Наистина няма за какво...
Katriona (Кети Рашева)

2013-05-23T09:48:27+03:00

Много хубаво пишеш и винаги с удоволствие чета твоите творби!

Свързани произведения

Comments

Random works