Назад
Назад
Разсякох бясно тишината вяла,
на прозорците завързах им очите.
Ослушах се, от крясък онемяла,
а мислите отпратих по стените...
Ще сбъркам ли отново да роптая
за всичко от късмета си поднесено!
Какво очаквам - и сега не зная,
защо сираците минути да обесвам?
Завързах вените си на кълбо обърканост
и не сама съм, а с тълпа живея...
От толкова възможности обгърната –
най-важната за мен ще пропилея!
Обръщам се! Назад си взимам крясъка!
Очите на прозорците развързвам!
Минутите загинаха - и ясно е,
че има за къде да се разбързвам!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Вълова Всички права запазени
