Jan 10, 2010, 3:25 PM

Назад 

  Poetry » Other
580 0 10

Назад

 

Разсякох бясно тишината вяла,

на прозорците завързах им очите.

Ослушах се, от крясък онемяла,

а мислите отпратих по стените...

 

Ще сбъркам ли отново да роптая

за всичко от късмета си поднесено!

Какво очаквам - и сега не зная,

защо сираците минути да обесвам?

 

Завързах вените си на кълбо обърканост

и не сама съм, а с тълпа живея...

От толкова възможности обгърната –

най-важната за мен ще пропилея!

 

Обръщам се! Назад си взимам крясъка!

Очите на прозорците развързвам!

Минутите загинаха - и ясно е,

че има за къде да се разбързвам!...

 

© Десислава Вълова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Харесвам такъв изказ!
    Браво!!!
  • "Обръщам се! Назад си взимам крясъка!
    Очите на прозорците развързвам!"

    Браво!
  • Общите ни предпочитания към един и същи автор ме накараха да отворя твое произведение и останах възхитена. Ще прочета и други твои творби и съм сигурна, че ще откривам все нови и нови изненади. Поздравления!
  • много хубаво!
  • Посланието е, че трябва понякога да се връщаме назад, за да можем да продължим. Идеята е всеки да намери себе си в този стих и своята истина.

    Благодаря Любо!

    Благодаря на и всички вас!
  • Поздравления!
  • Деси, бързам да ти кажа, че това стихотворение е много завършено като форма, като мелодичност и оригиналност на изразните средства.
    Какво послание носи, не мога да го тълкувам. То и затова е интересно, да те кара да го прочетеш няколко пъти.
    Поздравления, пак казвам, в поезията ти е силата ! Шест, нали знаеш !
    Само бих сменил "с тълпа" с "със тълпа". Тук граматиката ще ни извини.
  • ... !!!
  • "А имам всичко от късмета си поднесено!"
    ДА БЪДЕ!
  • харесах, много!
Random works
: ??:??