Когато си отиваш, ти
недей глава назад обръща.
Не гледай строго, не спори.
И лошото недей го връща.
За времето съвместие, аз знам,
и двамата сме криввали от пътя.
Тъгата сливала е в срам
неосъзнатото си плоскостъпие.
Били сме заедно. И сто
години пак да минат,
ще сме въртели колело,
което няма как да срине
спомените, правени с любов,
и дните, чели много нежност.
И нощите, в които ти, готов
да ме завиеш, се навеждаш..
Когато си отиваш, ти
не гледай в мене, грозно ще изглеждам.
Огледай се встрани - дали
Любовта ни в теб се вглежда.
И ако тя те вцепени,
и те помоли за отсрочка,
назад тогава погледни -
аз трия вече тази точка...
© Ниела Вон Всички права запазени