6.08.2009 г., 16:03

Назад се обърни...

1.1K 0 1

Когато си отиваш, ти

 недей глава назад обръща.

Не гледай строго, не спори.

И лошото недей го връща.

 

За времето съвместие, аз знам,

  и двамата  сме криввали от пътя.

Тъгата сливала е в срам

неосъзнатото си  плоскостъпие.

 

Били сме заедно. И сто

  години пак да минат,

ще сме въртели колело,

което няма как да  срине

 

  спомените, правени  с любов,

и  дните, чели много нежност.

И нощите, в които ти, готов

 да ме завиеш, се навеждаш..

 

Когато си отиваш, ти

 не гледай в мене,  грозно ще изглеждам.

Огледай се   встрани - дали

 Любовта ни в теб се вглежда.

 

И ако тя те вцепени,

и  те помоли за отсрочка,

 назад тогава  погледни -

аз трия вече тази точка...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ниела Вон Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ОООО,чудесен стих,учудвам се че съм първа!След истинска Любов няма точки,само мноого многоточия!Прегръщам те силно!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...