29.03.2009 г., 14:55

Назаем

963 0 24

 

Настроение>>>


Не вземам назаем.
Каквото взех, взех.
Не връщам обратно
ни спомен, ни чувства.
Не играя на покер.
Не залагам мечти...
Излъгах...
Заложих си цялата същност!
На сляпо залагах.
На сляпо играх.
Но всъщност
играта не е във залога.
Хазартът си беше
безумно суров,
не даваше много,
а искаше всичко.
Не давам назаем.
Каквото взе, взе.
Не искам да връщаш
ни спомен, ни чувства.
Оставам такава.
С душа на дете,
а ти, ако искаш,
му плюй на играта!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Маги и Сашо благодаря ви!
  • Хареса ми!Остани с душата на дете!
    Когато човек обича не прави никакви сметки.
    Поздрави Ани!
  • много истинско...много стойностно стихотворение...
    радвам се, че прочетох...липсваше ми, Ани.
  • Благодаря ви!
  • Ани, силно емоционално е, наситено.... Само една лека редакция, вместо във мисля, че ще е по-добре само в - идва ми малко в повече ... Поздрави, Валя

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...