Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
22.01.2011 г., 20:44 ч.

Наздраве... 

  Поезия » Любовна
758 0 7

вдъхновено от "Пиянство" - Огнян Пожаров

 

Надигнеш ли я чашата, изпий до дъно

това, което глътката не може да теши.

Бутилката ще ти напомня голoто ù рамо,

а гърлото за болката, която те гори.

Ти пий, но болката преграда няма,

дори пияна, зная, нищичко не я теши.

Гори на клада, щом е Тя - Любов голяма,

и слънцето бледнее в нейните искри.

Пожарите ù стават пепелища прашни,

а устните - два режещи бръснача,

и само ехото в очи от спомени

в сълзи удавени в съня ти, ще подскача.

 

 

 

 

 

 

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красива образност!Още един стих за Любовта.Поздрав!
  • Силен и красив стих,който реже като бръснач и гори на кладата от любов!
  • Браво, Джени.
  • Не е точно посвещение, Оги, но много ме развълнува вчерашния ти стих"Пиянство' и ме вдъхнови, да напиша това което написах...зная цената наречена "забрава", но тя е моментна и точно както ти се изказа, да ферментират чувствата и да дойде съня...усетих го болезнено и много познато.
    Благодаря ви, приятели!
  • Прекрасно...
    Докосващ стих - силен и проникновен...
    Посвещение, което ме прави щастлив...
    Благодаря ти, Джейни!
  • ах,ах, този Оги...наздраве
  • "и само ехото в очи от спомени

    в сълзи удавени в съня ти, ще подскача."

    Красива и болезнена наздравица
    за всички тъжни истини,които
    загърбваме докато ги забравим,
    а после търсим "in vino veritas"
Предложения
: ??:??