Jan 22, 2011, 8:44 PM
Наздраве...
вдъхновено от "Пиянство" - Огнян Пожаров
Надигнеш ли я чашата, изпий до дъно
това, което глътката не може да теши.
Бутилката ще ти напомня голoто ù рамо,
а гърлото за болката, която те гори.
Ти пий, но болката преграда няма,
дори пияна, зная, нищичко не я теши.
Гори на клада, щом е Тя - Любов голяма,
и слънцето бледнее в нейните искри.
Пожарите ù стават пепелища прашни,
а устните - два режещи бръснача,
и само ехото в очи от спомени
в сълзи удавени в съня ти, ще подскача.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Красива образност!Още един стих за Любовта.Поздрав!
-
Силен и красив стих,който реже като бръснач и гори на кладата от любов!
-
Браво, Джени.
-
Не е точно посвещение, Оги, но много ме развълнува вчерашния ти стих"Пиянство' и ме вдъхнови, да напиша това което написах...зная цената наречена "забрава", но тя е моментна и точно както ти се изказа, да ферментират чувствата и да дойде съня...усетих го болезнено и много познато.
Благодаря ви, приятели! -
Прекрасно...
Докосващ стих - силен и проникновен...
Посвещение, което ме прави щастлив...
Благодаря ти, Джейни! -
ах,ах, този Оги...наздраве
-
"и само ехото в очи от спомени
в сълзи удавени в съня ти, ще подскача."
Красива и болезнена наздравица
за всички тъжни истини,които
загърбваме докато ги забравим,
а после търсим "in vino veritas"
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
