Потъват погледите жадни

в искрите на червения рубин

и слънчевият лъч, разтворен в него,

линее, сякаш е забравен там.

Потръпват чашите в ръцете ни,

безпомощни, че той

не може вечно техен да остане...

Паролата – „наздраве” някой каза

и стоплени усмивките играят

в магията на Радостта!

Горчива, тръпнеща следа

повежда мисълта към необятното.

Дали контурите на Истината са това,

или миражът с нас играе си отново!