cosigin
43 резултата
До болка познат силует,
не можах да отмина безмълвен
и камбана проплака във мен,
недокосната скри се луната…
не можах да отмина безмълвен
и камбана проплака във мен,
недокосната скри се луната…
502
1
1
Вързвам въдици за попчета. Ние, въдичарите на Бургаския мостик, въпреки че виждаме, как рибарите с многото мрежи, от януари до средата на април, обират едрите лихнуси и стронгили, не се отказваме от своята слука. Каквото е останало, за нас е. Предимно дребни и средни попчета, а понякога и някое по-е ...
562
1
1
Лазаров ден е. Ден на предчувствие за предстояще на нещо, голямо и безсмъртно. Възкресението! Самият Господ Исус Христос, все още в човешки тленни одежди, възкресява Лазар. Да вдигнеш умрял човек от гроба, какво е ако не възкресение. Шанс за нов живот. Сякаш нашият Господ е провел репетиция за собст ...
357
Когато цялата ти мощ
ме връхлети със звучната стихия
и образът ти носи своите черти,
разтворен и раздиплен в петолиния,
в които е заключен твоя код ...
ме връхлети със звучната стихия
и образът ти носи своите черти,
разтворен и раздиплен в петолиния,
в които е заключен твоя код ...
383
Не те постигнах,
остана вътре в мен,
във клетката полуразчупена
на собственото ми несъвършенство.
За теб ли недостоен бях ...
остана вътре в мен,
във клетката полуразчупена
на собственото ми несъвършенство.
За теб ли недостоен бях ...
350
Безвремие
Тази песен,
толкова позната!
Ехото ѝ незаглъхващо
ни следва безутешно. ...
Тази песен,
толкова позната!
Ехото ѝ незаглъхващо
ни следва безутешно. ...
298
Когато хаосът ме сполети,
отварят портите си в мен,
несподелените желания.
Загубвам се във себе си и тръпна…
Смалявам се като дете, ...
отварят портите си в мен,
несподелените желания.
Загубвам се във себе си и тръпна…
Смалявам се като дете, ...
317
Когато хаосът разбърка битието,
безпътицата ме отведе в храма.
Разбрах, че съм безкрайно грешен,
там прошка молеше за мен олтара.
Видях реката, текла покрай мен, ...
безпътицата ме отведе в храма.
Разбрах, че съм безкрайно грешен,
там прошка молеше за мен олтара.
Видях реката, текла покрай мен, ...
318
Добронамерено и бавно си отпивам
от чашата със Божията кръв
и мъдростта във мене се събужда,
сърцето ми обсебва тиха радост.
Омар Хайям умислено ме гледа, ...
от чашата със Божията кръв
и мъдростта във мене се събужда,
сърцето ми обсебва тиха радост.
Омар Хайям умислено ме гледа, ...
461
Безплътност,
обземаш ме, когато
усещането, че съм жив
изтича през пръстите
и струните в брилянтни звуци, ...
обземаш ме, когато
усещането, че съм жив
изтича през пръстите
и струните в брилянтни звуци, ...
586
2
„…спомени бухнали като лоза.”
Петя Дубарова
Ще те целуна в очакване, ръцете ти
да ме обгърнат, като бухнала лоза,
да се изгубя в прегръдката на леторастите, ...
Петя Дубарова
Ще те целуна в очакване, ръцете ти
да ме обгърнат, като бухнала лоза,
да се изгубя в прегръдката на леторастите, ...
311
1
Като заспиващо дете морето
шепти на верния приятел – бряг.
Покой в листата и вълните светят,
луната дреме в стария си впряг...
И гасне хорската гълчава ...
шепти на верния приятел – бряг.
Покой в листата и вълните светят,
луната дреме в стария си впряг...
И гасне хорската гълчава ...
769
1
1
Съмва се и слънчевият лъч,
отразен в съседския прозорец,
усмихва се на орхидеята,
надничаща към улицата сънна.
„О, миг поспри!” ...
отразен в съседския прозорец,
усмихва се на орхидеята,
надничаща към улицата сънна.
„О, миг поспри!” ...
459
Може тя да те омае,
А до Я словесно вае,
гони своите миражи,
Ехото е в неин плен.
Случили се да я чуе, ...
А до Я словесно вае,
гони своите миражи,
Ехото е в неин плен.
Случили се да я чуе, ...
411
Залезът докоснал хоризонта,
протяга пръсти към отминалия ден.
Наднича, иска да я зърне,
а тя нехае, очаквана…
Едва успял да мигне, ...
протяга пръсти към отминалия ден.
Наднича, иска да я зърне,
а тя нехае, очаквана…
Едва успял да мигне, ...
343
Как, мила, да те съхраня,
разцъфнала във своя пурпур
и твоите листа зелени
да облека в безсмъртния контур?
Лицето ти е приказка разцъфнала, ...
разцъфнала във своя пурпур
и твоите листа зелени
да облека в безсмъртния контур?
Лицето ти е приказка разцъфнала, ...
380
Контактът вкопчен във стената
ме гледа щепселно от упор,
а погледът ми леко посивял,
потъва във отблясъците на бакелита бял.
Така минута след минута, час след час ...
ме гледа щепселно от упор,
а погледът ми леко посивял,
потъва във отблясъците на бакелита бял.
Така минута след минута, час след час ...
317
Треви зелени и сини дълбини
пътуват във съня ми,
в очакване за сбъдване
на пролетното утро...
Светлее хоризонтът ...
пътуват във съня ми,
в очакване за сбъдване
на пролетното утро...
Светлее хоризонтът ...
327
3
„И Странджа дивна, мълчалива…”
Прилича ми на недолюбена мома,
странна, дивна, мълчалива…
Пред нея коленичи гордостта,
когато в дебрите ѝ се залута. ...
Прилича ми на недолюбена мома,
странна, дивна, мълчалива…
Пред нея коленичи гордостта,
когато в дебрите ѝ се залута. ...
753
4
Капки дъжд,
по зимното крайбрежие,
почти порой,
тук – там, плаващи листа,
а трябваше да са снежинки, ...
по зимното крайбрежие,
почти порой,
тук – там, плаващи листа,
а трябваше да са снежинки, ...
481
1
Песен за виното
Обичам виното,
обичам виното
червено вино аз обичам.
И в този еликсир ...
Обичам виното,
обичам виното
червено вино аз обичам.
И в този еликсир ...
761
Разказ
Първородният съм на Донка и Христо. Коренът им е в Странджата и Източна Тракия. Тя е изтърсакът, шесто дете на Мара и Вълчан. Последният е полусирак, останал без майка, с трети клас образование. Тя – кръгъл сирак, неграмотна, ратайкиня. Само Господ знае съдбата на родителите ѝ.
Видели се, хар ...
Първородният съм на Донка и Христо. Коренът им е в Странджата и Източна Тракия. Тя е изтърсакът, шесто дете на Мара и Вълчан. Последният е полусирак, останал без майка, с трети клас образование. Тя – кръгъл сирак, неграмотна, ратайкиня. Само Господ знае съдбата на родителите ѝ.
Видели се, хар ...
434
Безследно изчезнал
Приел съм това хоби от баща ми. Той обичаше в свободното си време да се занимава с градинарство и лозарство. Градината му беше на двайсетина километра от Бургас, където ходеше почти всеки ден, а унаследеното от дядо ми лозе го чакаше някъде в Странджата и баща ми не го оставяше да ...
Приел съм това хоби от баща ми. Той обичаше в свободното си време да се занимава с градинарство и лозарство. Градината му беше на двайсетина километра от Бургас, където ходеше почти всеки ден, а унаследеното от дядо ми лозе го чакаше някъде в Странджата и баща ми не го оставяше да ...
1102
1
Дансинг
„Dance Me to the end of love.”
Ленард Коен
Танцувай с мен,
залезът е още миражно далече… ...
„Dance Me to the end of love.”
Ленард Коен
Танцувай с мен,
залезът е още миражно далече… ...
893
1
3
Клоунът - отчаян оптимист,
единствен той със аромата
на цветята си общува
и с неповторимия си жест внушава
оная розова мъгла, ...
единствен той със аромата
на цветята си общува
и с неповторимия си жест внушава
оная розова мъгла, ...
359
В градината със детска люлка
след бурята набъбваше райграс
и там тревичка малка, като него,
в зеленото растях в захлас...
Така полека ширна се полето, ...
след бурята набъбваше райграс
и там тревичка малка, като него,
в зеленото растях в захлас...
Така полека ширна се полето, ...
418
Ще ти говоря
и ще те помоля
за мъничко търпение
да чуеш изречените вече думи!
За твоите очи - ...
и ще те помоля
за мъничко търпение
да чуеш изречените вече думи!
За твоите очи - ...
467
1
Като две мастилени
петна
очите ти попивам
с душевната си
тъкан... ...
петна
очите ти попивам
с душевната си
тъкан... ...
596
Топлият полъх на лятото
се втурна маскиран
в прозрачен воал.
И вазата с цветето
се люшнаха... ...
се втурна маскиран
в прозрачен воал.
И вазата с цветето
се люшнаха... ...
540
1
“Морето се боричка като коте
със слънцето, попило във вълните.”
Петя Дубарова
Дремещото коте на морето
мърка тихо на замижалия бряг, ...
със слънцето, попило във вълните.”
Петя Дубарова
Дремещото коте на морето
мърка тихо на замижалия бряг, ...
505
Всевишни, Истината Твоя
не е ли скрита
в гроздовия плод?
Във тъмния му еликсир
в безвремието дреме - ...
не е ли скрита
в гроздовия плод?
Във тъмния му еликсир
в безвремието дреме - ...
602
1
Искам пак да съм дете,
невкусило от ябълката сладка
и щъркелът с разперени криле
за мен да е голямата загадка.
На жмичка със махленските деца ...
невкусило от ябълката сладка
и щъркелът с разперени криле
за мен да е голямата загадка.
На жмичка със махленските деца ...
454
1
Потъват погледите жадни
в искрите на червения рубин
и слънчевият лъч, разтворен в него,
линее, сякаш е забравен там.
Потръпват чашите в ръцете ни, ...
в искрите на червения рубин
и слънчевият лъч, разтворен в него,
линее, сякаш е забравен там.
Потръпват чашите в ръцете ни, ...
518
1
Живях и плувах безметежно,
не забелязвах, че те има
и мракът с маска на месия
те правеше за мен незрима.
Така си мислех, че си мит ...
не забелязвах, че те има
и мракът с маска на месия
те правеше за мен незрима.
Така си мислех, че си мит ...
469
1
Сънят, като премръзнал пътник,
във слепоочието ми застина.
Забравен шум от воденица
и глас на бухал ме застигнаха.
Открехнах портата, огнището ...
във слепоочието ми застина.
Забравен шум от воденица
и глас на бухал ме застигнаха.
Открехнах портата, огнището ...
453
2
Вали. И утрото сънува
заченатите сънища от вчера.
Балансирам,
върху люлеещото се въже
на дрямката ...
заченатите сънища от вчера.
Балансирам,
върху люлеещото се въже
на дрямката ...
460
Като две мастилени
петна,
очите ти попивам
с душевната си
тъкан... ...
петна,
очите ти попивам
с душевната си
тъкан... ...
534
1
Денят не иска
нощта да го приспи.
На хоризонта светъл
крокодил догонва
малка черна щука. ...
нощта да го приспи.
На хоризонта светъл
крокодил догонва
малка черна щука. ...
886
3
Ще ти говоря
и ще те помоля
за мъничко търпение
да чуеш изречените вече думи!
За твоите очи – ...
и ще те помоля
за мъничко търпение
да чуеш изречените вече думи!
За твоите очи – ...
433
Не искаш ли
да ме обсебиш
със слънчевата си усмивка,
скрита в сянката
на бягащите мигли? ...
да ме обсебиш
със слънчевата си усмивка,
скрита в сянката
на бягащите мигли? ...
597
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
