Не ме чети
Не ме чети. Припада есента,
замръзна красотата на луната.
Хладнее в моя поглед топлината,
изплъзва се бездушна утринта.
Издърпва я кафето от ръба,
от чашата ти па́ра не излиза.
Иглата безпардонно ме прониза
в протегната с признание ръка.
Не сме сами. Ледът е между нас.
Запазил е безжизнени фосили,
отминали вълнения безкрили,
намерили последния си час.
Вилнее есента. Изстиваш ти.
Водата паметта си бавно губи.
И ласките и́ стават все по-груби,
поглъща тя души. Не ме чети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
