Не аз, а ти си бил провала!
Аз бях детето, което не обичаше.
На самота, което обричаше.
Без милост бавно ме убиваше,
с думи и обиди малтретираше.
Аз бях детето, което не познаваше,
а то за тебе всичко даваше.
Детето, от което се отрече
и, когато мракът ме повлече,
не ме спаси, не се опита даже.
Аз вярвам, Бог ще те накаже.
Ти беше всичко, за което съм мечтала.
Ти беше готиния, а пък аз- провала.
Аз бях детето, което страшно мразеше,
ала сърцето ми да повярва не желаеше.
Сега повярвах и разбрах, че съм сгрешла.
Че си перфектен, само съм се заблудила.
Не аз, а ти си бил провалът.
Дори в мислите си не съм те предала.
Не се страхувам, че ще те загубя.
Не съм те имала - всичко е било заблуда.
Съжалявам, че тъй късно съм разбрала -
не аз, а ти си бил провала!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Или Дадарова Всички права запазени
С гордо вдигната глава продължи