Да бъда сянка във времето не мога,

да бъда тиха като нечий гроб,

да  стъпвам леко като котка,

да крия своя порив нов...

Не, аз не съм такава!

Не мога себе си да спра...

Кръвта в мен е лава,

а буен огън е гласът.

Не, аз не викам без причина,

не тичам боса във дъжда,

а стъпвам смело в калящата тиня -

макар да няма край това.

Да бъда мила и любезна,

с приветлив глас и ледено лице,

не бих желала да опитвам

да лъжа своето сърце...

То мой приятел е в живота,

часовник верен и компас,

дори да сочи пътя към голгота -

на него пак ще вярвам аз.