не бе ли сън, кошмарът на живота ми

31.08.2008 г., 1:02 ч.

Поезия » Любовна

5.0 (5)

1658 0 6

Един стих, посветен на любовта,
която носи в себе си мъничко тъга,
този стих в самотата се увива,
подслон си търси, от сълзите да се скрива.
Една лъжа винаги щастие руши,
но с тъгата любов не се гради,
куп надежди след тебе си изляха,
но как така една усмивка у тебе не създаха...
След моята буря няма затишие,
след моите сълзи няма спокойствие
и надалеч ти заспиваш,
но мъката във мен не стихваш... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

На един дъх
Моя прашна пътеко...

Докога ли по теб ще вървя, моя прашна, трънлива пътеко… Ти се виеш по стръмна скала, а върхът стене ...
Така живея, тате

... дали защото тръгна моят ден и си потъна в залеза карминен, баща ми се надвеси върху мен и тихо м...
В главата ми жужат пчели

Узряха тишините ми. Презряха. Изсъхнаха стеблата им до корен, че все във грешния сезон цъфтяха и зат...

Още произведения »