не бе ли сън, кошмарът на живота ми
Един стих, посветен на любовта,
която носи в себе си мъничко тъга,
този стих в самотата се увива,
подслон си търси, от сълзите да се скрива.
Една лъжа винаги щастие руши,
но с тъгата любов не се гради,
куп надежди след тебе си изляха,
но как така една усмивка у тебе не създаха...
След моята буря няма затишие,
след моите сълзи няма спокойствие
и надалеч ти заспиваш,
но мъката във мен не стихваш...
Не ме моли да те забравя,
не искай живот след смъртта.
Не пожелавай аз да страдам,
не ме оставяй и тази нощ сама...
Незнайно как щастието си отива,
тъй както щъркел към топлите страни.
Не знам защо, но зимата ще имам
все тези люти студове...
Спирам аз да пиша,
тъй както спря да ме обичаш,
жадувах теб повече от всичко,
не бе ли сън, кошмарът на живота ми...
© Ваня All rights reserved.
