Един стих, посветен на любовта,
която носи в себе си мъничко тъга,
този стих в самотата се увива,
подслон си търси, от сълзите да се скрива.
Една лъжа винаги щастие руши,
но с тъгата любов не се гради,
куп надежди след тебе си изляха,
но как така една усмивка у тебе не създаха...
След моята буря няма затишие,
след моите сълзи няма спокойствие
и надалеч ти заспиваш,
но мъката във мен не стихваш... ...