Не, бе, не че съм такава
Дъното до пода висна,
гащи само и пера,
а да знаеш как ми писна,
тази роля на сестра!
Ни престилка, ни касинка,
стетоскоп ли? Забрави!
Пациентът сладко спинка...
Пепеляшка – аз. Уви!
Ковид, сестро и зараза,
де да търся сексапил?
По ъглите само лазя,
дето никой не е мил.
Супи, чайове, илачи,
дизинфекция и бяс.
Сякаш Франкенщайн е влачил,
стадо плъхове у нас.
Либето ми охка, пъшка,
а на мене ми е жал.
Дръж се жено - сила мъжка
дядо Боже ти е дал.
Викам си, ако не става,
що да страдаш само ти?
Не, бе, не че съм такава,
ама доктора прати.
Я инжекция, я нещо
ще измисли все пак там,
витамин ще впръска вещо...
После... Ще избяга сам. :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
