Не беше ли грешка?
879
0
0
Под тъмно облачно небе
се разделихме изведнъж,
буйно огнено сърце,
под внезапен дъжд.
От малко разделени,
още помня твоя тъжен лик,
не сме ли заблудени
и във този миг.
Капки падат,
а огънят ги изпива,
облаците страдат,
а вятърът ги милва.
За целувките ни сладки
си спомняме сега,
когато падат, падат капки
върху нашите тела.
Времето студено,
небето ни крещи -
"Не беше ли прекалено,
обратно се върни".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Сарафов Всички права запазени
