Не беше ли грешка?

Под тъмно облачно небе

се разделихме изведнъж,

буйно огнено сърце,

под внезапен дъжд.

От малко разделени,

още помня твоя тъжен лик,

не сме ли заблудени

и във този миг.

Капки падат,

а огънят ги изпива,

облаците страдат,

а вятърът ги милва.

За целувките ни сладки

си спомняме сега,

когато падат, падат капки 

върху нашите тела.

Времето студено,

небето ни крещи -

"Не беше ли прекалено,

обратно се върни".