Не беше полет
Не беше полет,
беше гръм.
Предшестващ буря.
А после заваляха самолети,
измерващи секундите,
маршрутите от теб до мен.
Светкавици раздраха времето.
А беше ориентир,
компас с посоки.
Объркаха и слънцето.
Гримирано с воали,
лакирано с безцветен дъжд.
Седи. И люпи семки
пред кръгъл телевизор.
Да имаше поне диван.
Да не виси.
От чакането почва да му писва.
Пореден гръм и
полет без успех.
А някак си не ми и пука,
нали минават още самолети.
За мен е адски хубав ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
За мен също е хубав ден- този стих го усмихна!
