Не беше стих
Животът ми не беше стих,
а лодка
в бурното море.
Примамваше я залив тих,
но тя не можеше
да спре.
А все я люшкаха вълни,
задържах я едвам
с весла.
Изнизаха се тежки дни,
накрай доплува
до брега...
Аз злите бури победих,
ала отмина
младостта...
Сега очаквам залез тих.
Вълни не идват
в старостта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени