Не беше ти
Ти дойде и си отиде
така нечакан и неканен
и в мига, когато те обикнах,
избяга, сякаш бе опарен.
А вярвах в теб и в доброто твое,
протегнах ти невинно бледа ръка,
поисках да не си отровен
и в теб да грейне пролетта!
Повярвах искрено в твойто разкаяние,
опитах да опростя съвсем на сляпо греховете ти,
от всяка маса бърно гонене,
на моя стол провикнах ти - ела!
До болка вярвах, че си друг,
че има в тебе какпка истина,
че не си такъв, какъвто всъщност си,
надявах се в това аз да не се убедя.
Помислих, че съм олтар
на твойто кратко разкаяние,
а всъщност съм била в капан,
в лапите твои тъй грешни.
Днес те няма, замина си,
и дума не обели, даже сбогом,
благодаря, че върна ме с шамар,
не човек, разбрах, че демон си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Всички права запазени
