Ти дойде и си отиде
така нечакан и неканен
и в мига, когато те обикнах,
избяга, сякаш бе опарен.
А вярвах в теб и в доброто твое,
протегнах ти невинно бледа ръка,
поисках да не си отровен
и в теб да грейне пролетта!
Повярвах искрено в твойто разкаяние,
опитах да опростя съвсем на сляпо греховете ти,
от всяка маса бърно гонене,
на моя стол провикнах ти - ела! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация