Не боли... Мен боли
Не боли... Мен боли...
Не боли да си тръгнеш, когато грешиш,
да оставиш сълзи и разруха.
Не боли да не казваш и пак да мълчиш
в тишина безпощадна и глуха.
Мен боли да те гледам отчаян и ням
как излизаш, затваряш вратата.
И боли ме сама, а ти някъде сам...
Пак ли ваем мечти в самотата?
Не боли да си с нея под наште звезди,
да я галиш – красива и пряма.
Не боли да я виждаш във мойте очи,
не боли тази наша размяна...
Мен боли да съм с него, а теб да зова,
да рисувам очите ти с устни.
И боли да му шепна любовни слова,
а да искам за миг да ме пусне.
Не боли... Мен боли, че те исках за мен,
а получих тъга и забвение.
В таз игра на съдбата, в най-черния ден,
да те нямам бе мое решение...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
