Ненавист тежка душата ми гори,
към онази, що глупакът боготвори.
Тя своята сила не разбира
и затова пред безсилния поклони прави,
че чак с косите си пода покрива.
Ден след ден, той от красотата ти краде,
но помисли, кой освен мен може във вечност да я пресъздаде.
© Николинка Кирилова Всички права запазени