Не бъди тъжен
Не бъде тъжен
не плачи.
Не оставяй мъката със сълзи да те заслепи.
Не оставай сляп за всичко друго,
не оставай безчувствен за друг,
дори и живота с юмруци да те мачка
остави очите си сухи,
не ставай безчувствен и глух.
Колко ми се ще толкоз лесно да беше...
Как да остана сърдечен
когато в главата си пак чух
звънът на тежката камбана и вече
сякаш всичко приключва дотук...
И повярвай, любима, аз искам да остана,
ала какво полза от глуха надежда?
Достатъчно, казвам, и ставам
и виновно пак погледът свеждам.
Сътворихме нещо красиво,
с многоцветни любовни бои.
А сега всичко е вече надраскано в сиво
и часовникът обратно брои
миговете щастие, докато любовта изстива.
И ако до утре тя напълно изстине
какво ще остане от нас сега?
Ще дойде студената зима
и ще погребе любовта ни в снега.
Това е цената,
толкова струва таз любов със златен обков.
И ние бавно ще трябва да преглътнем тъгата
по нашата първа любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодор Пенев Всички права запазени
