Не съм се спрял, не чакам безучастно,
о, и на мен ми времето тежи!
Аз знам, че всичко в мен не е прекрасно...
На стари лаври никой не лежи!

В живота гледам да се адаптирам,
защото знам, че той е много пласт...
При трудности до днеска не се спирам
и чакам да настъпи моят час.

До днес не съм живял аз на широко,
за туй навярно не познавам леността...
И винаги съм газил на дълбоко,
и винаги зачитам честността!

По хвалипръцковски не се надувам,
не съм се бил ненужно във гърди.
О, аз от себе си не се срамувам 
и не давам никой да ме укори!

Погледнат ли на мене  от високо -
със същата реакция съм аз!
За мен такива хора не са стока 
и мястото им просто не е с нас!

Да, горд съм аз, на никой не се моля!
И не пълзя пред имащите власт!
И не слугувам аз на чужда воля.
Не сея и интриги между нас!

Аз гледам право хората в очите,
добронамереност във мен личи...
Презирам аз на хората лъжите...
И съвестта ми гузно не мълчи!

Аз знам, че никой не е идеален,
и всеки има свойте слабини...
В живота не веднъж съм кален,
и от това до днеска ми вони!