16.06.2009 г., 16:22

Не давай

675 0 1

Твоя ли съм? Ще ме имаш ли?
Или ще гледаш някъде в безкрая?
До днес от другите все взимал ли си?
И как да ми дадеш сега не знаеш?

Не давай. Аз не бих ти дала.
Един друг дай да се ограбваме,
докато събереш ме цялата,
докато не остане нищо за раздаване.

Докато не изпразним душите си,
докато спрем да усещаме,
докато стане късно да обичаме,
докато тръпка един към друг спрем да срещаме.

Не давай. Аз не чакам принцове благородни
и ако нещо ми дадеш,
ще влееш в ума ми амнезии отровни.
Но ако само взимаш, няма как да мисля за теб да ме спреш.


04.05.2009г.
гр. Аринага

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • потресаващо силен ! много хубав стих !

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...