Не дишай...
Не дишай, ако трябва да мълчиш!
Не говори! Събудихме звездите.
Не казвай, колко ме обичаш!
Луната е детектор на лъжите,
усмихва се над нас и нежно бди.
Целувай ме, обичам устните ти
задъхани по мене да препускат,
загребали от огъня на залеза,
със нежност на зора да ме обичат,
без думи, без ненужни обещания.
Че тази нощ единствено е наша.
Задъхана под дланите ти, пареща,
изливам се във струйки нежна пара
и те обвивам с обичта си галеща,
с най-нежното дихание във здрача.
Така обичам да се сгушвам в тебе,
да сещам как сърцето ти пулсира.
А тайничко звездите се усмихват,
луната мъдра бди... Не говори,
не дишай, ако трябва, но мълчи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
