Не допускай да бъдa/еш от онези жени...
Не допускай да бъдa/еш от онези жени...
Не искам да съм жена нещастна която,
един път в живота си била е горда,
достойнството и от любовта и е било по-свято
и цял живот да крия своята болка...
Не на сватбата ти искам да съм от онези жени,
които когато попитат за „някой против“ да не смеят,
мълчейки скрита зад колоната да трия сълзи
и да мисля наивно, че може да си щастлив с нея...
Не искам да съм от онези тъжни майки,
които водят дъщерите си на красиви места
и плачейки, разказват им нечути тайни,
за най-голямата и невъзможна любов на света...
Не искам да съм от онези, които крият в шкафове,
снимки, спомени, предмети, песни, минало
и ровят се в тях, за да бъдат пак живи понякога
и не съжаляват, че е свършило, а радват се, че го е имало...
Не искам цял живот да страдам като онези,
които оставили са сърцето си да бъде победено,
които с разумно развиват безсмислени хипотези,
не искам тази нощ да съм щастлива за последно....
И ако ти наистина тъй силно ме обичаш,
моля те, не допускай да стана една от тях,
ела, с мен бори се, зная, че не искаш,
любовта ни да бъде жертва на гордост и страх...
01.09.2016
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радослава Михайлова Всички права запазени
