Не е ли ирония това?
Тишина безмълвна като в гроб,
нима съм вече скрита?
Не е самата истина, символика е,
за да опиша с рими чувстата си.
И аз като нея мълча,
нима има нещо да се каже още?
Колко думи, хвърлени по вятъра
и колко рими пратих по реката...
Писма и стихове събирам в едно до теб...
Не съжалявам...
Песни ще започна да редя,
ще пропея като лястовичка,
та да не ме забележиш,щом дойда аз на твоя праг...
А ще ме слушаш възхитен,
ще се молиш пак на твойто рамо аз да кацна...
Не е ли ирония това, кажи сега?
Ти си тук, а аз пред тебе коленича като ранена лястовица...
и даже нямам глас аз да запея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
