9.06.2007 г., 0:11 ч.

Не е ли ирония това? 

  Поезия
604 0 9

Тишина безмълвна като в гроб,
нима съм вече скрита?
Не е самата истина, символика е,
за да опиша с рими чувстата си.
И аз като нея мълча,
нима има нещо да се каже още?
Колко думи, хвърлени по вятъра
и колко рими пратих по реката...
Писма и стихове събирам в едно до теб...
Не съжалявам...
Песни ще започна да редя,
ще пропея като лястовичка,
та да не ме забележиш,щом дойда аз на твоя праг...
А ще ме слушаш възхитен,
ще се молиш пак на твойто рамо аз да кацна...
Не е ли ирония това, кажи сега?
Ти си тук, а аз пред тебе коленича като ранена лястовица...
и даже нямам глас аз да запея...

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти,мила!
  • Благодаря ви искрено и от цялото си сърце!
    Прегръщам ви!
  • Усмихни се, мила!
  • Нямам думи Гали!
    Тъжно ми е,когато ти си тъжна!
    Целувам те!
  • ма много е добро
  • "Колко думи, хвърлени по вятъра
    и колко рими пратих по реката..."
    Толкова, че да потече безспир!
    Поздрави!
  • Хубаво е Гали и не, не е ирония ...

    Поздрав и усмивка.
  • Много мъдър коментар,Мадме!Искрени благодарности!
    Ти си невероятен!!!
    Благодаря ти от все сърце!
    Прегръщам те!
  • много мразя гадната лирика защото все някак успява а породи в теб някаква емоция...за това отказвам да чета повече лирика
    ае оправяй крилата и фъркай ...
    има и още нещо де...мъката твори твореца...но е жалко защото творците не си правят живота мъчен зада станат творци
    бравооо
Предложения
: ??:??