Не е ли ирония това?
Тишина безмълвна като в гроб,
нима съм вече скрита?
Не е самата истина, символика е,
за да опиша с рими чувстата си.
И аз като нея мълча,
нима има нещо да се каже още?
Колко думи, хвърлени по вятъра
и колко рими пратих по реката...
Писма и стихове събирам в едно до теб...
Не съжалявам...
Песни ще започна да редя,
ще пропея като лястовичка,
та да не ме забележиш,щом дойда аз на твоя праг...
А ще ме слушаш възхитен,
ще се молиш пак на твойто рамо аз да кацна...
Не е ли ирония това, кажи сега?
Ти си тук, а аз пред тебе коленича като ранена лястовица...
и даже нямам глас аз да запея...
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти,мила!
-
Благодаря ви искрено и от цялото си сърце!
Прегръщам ви! -
Усмихни се, мила!
-
Нямам думи Гали!
Тъжно ми е,когато ти си тъжна!
Целувам те! -
ма много е добро
-
"Колко думи, хвърлени по вятъра
и колко рими пратих по реката..."
Толкова, че да потече безспир!
Поздрави!
-
Хубаво е Гали и не, не е ирония ...
Поздрав и усмивка. -
Много мъдър коментар,Мадме!Искрени благодарности!
Ти си невероятен!!!
Благодаря ти от все сърце!
Прегръщам те! -
много мразя гадната лирика защото все някак успява а породи в теб някаква емоция...за това отказвам да чета повече лирика
ае оправяй крилата и фъркай ...
има и още нещо де...мъката твори твореца...но е жалко защото творците не си правят живота мъчен зада станат творци
бравооо
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
