Не е ли пагубно да те обичам!?
Толкова дълго...
Не за себе си питам,
за теб ме е страх.
Аз отдавна съм пристрастена
към този сладък грях.
Сякаш с него съм родена -
да те обичам до прах...
Потъва в жилите отровата на твоята любов,
да ме понесе с крила в синева небесна.
За миг единствено аз ще бъда принцеса,
пък после може Пепеляшка цял живот.
И като наркоманка ще те търся полудяла -
за капчица от дозата любов - поредната,
ще я поглъщам лакомо и жадно оглупяла,
а после тайно ще се вричам, че е последната.
© Поли Тодорова Всички права запазени