Не е път...
… а цветя са поникнали
като късчета пролетен блян
посред зима
и превиват стеблата си с вятъра
и танцуват с дъжда…
(да ме има…)
…
уморено от толкова залези
бледо слънце сред облаци скита
стихва нежно по дланите нощем
и съня ми греховно заплита…
…
някак тихо е
толкова тихо…
чувам само в скалите прибоя…
не е път
а цветя са поникнали…
и нашепва ми вятърът…
„... моя си!”…
... View of Silence...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
