17.03.2012 г., 23:34 ч.
Не е път...
… а цветя са поникнали
като късчета пролетен блян
посред зима
и превиват стеблата си с вятъра
и танцуват с дъжда…
(да ме има…)
…
уморено от толкова залези
бледо слънце сред облаци скита
стихва нежно по дланите нощем
и съня ми греховно заплита…
…
някак тихо е
толкова тихо…
чувам само в скалите прибоя…
не е път
а цветя са поникнали…
и нашепва ми вятърът…
„... моя си!”…
© Бехрин Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря!
-
Усещане... и поезия!
-
Благодаря!
-
Отново много добро!Поздрави!
-
И са отделни, и са едно цяло... по-скоро различни проявления на едно и също чувство...
Благодаря! -
Бети, това три отделни миниатюри ли са или едно цяло стихотворение? Имат общо заглавие, но са разделени с многоточия. Пък и имат някак самостоятелно звучене. На мен най-много ми харесва последната...
-
Благодаря ти, Джейни!
Усмихна ме! -
За теб http://vbox7.com/play:m225b79e1f
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
в пътеката от цветя
игра вятърът.