Не ги будете
Витрините излъчващи съблазън,
честитки – цял неонов водпад.
Клошар – по милост Божия наказан,
да е встрани – отритнат и нерад,
от лъскавото тържество, фалшиво.
Тълпата алчна граби. Пълен кич.
Една година още си отива,
на него не му дреме. Даже хич.
Дръгливо псе, ухилено клошарче,
откраднало от нейде много гнил,
но портокал, делят си го, макар, че,
пак дъртия с чувала се е скрил.
Вътри го стара болка, зла бургия,
клошарчето е неговия свят.
Те с псето и детето ще се свият,
под едрите звезди и ще заспят.
Преял, препил, кварталът се събужда,
три ангела снегът е очертал.
Не ги будете, моля ви без нужда,
за тях сам Бог е пратил ангел бял.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
