Странно и някак си трудно 
мисля за теб и веднага заспивам.
А заспя ли, сякаш още лудувам
и сякаш сънувам, а сякаш съм буден.

И всичко става красиво и цветно 
през ума ми щом тихо преминеш.
Ето ти тайна – можеш да го вземеш
Но внимавай да не го разбиеш.

Сън е, и словата стават на срички,
усмивка на лицето ми сънно застива.
И ти давам ума си, сърцето си, всичко
Но него моля те недей разбива

И ето че държиш ме вече в ръце
а аз с всички сили изпомпвам и бия
и с надежда стаена в твоите ръце
се моля на парчета да не ме разбиеш.

А вече кърви потичат, но нищо
сърцето е мускул, който кърви
и плете красиви кървави нишки
които сила друга нивга не разби.