16.04.2007 г., 2:19

не говори ...

767 0 6
 

Не говори,

поспри поне минута.

Да помълчим

сега

в часа на утрото.

Денят  едва

започва да живее,

а сякаш нищо

не се случва...

Не говори

поне сега в зората,

когато слънцето

пропява в

люлката си -

звездите са изгубени

илюзии

в очите на

отминалите сънища.

Не говори,

че много ми е тъжно...

Отскубвам се

в живота - не присъствам.

И знай,

че няма да те чуя,

забързана

по стъпките на кръста си...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дакота Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...