16 abr 2007, 2:19

не говори ...

  Poesía
768 0 6
 

Не говори,

поспри поне минута.

Да помълчим

сега

в часа на утрото.

Денят  едва

започва да живее,

а сякаш нищо

не се случва...

Не говори

поне сега в зората,

когато слънцето

пропява в

люлката си -

звездите са изгубени

илюзии

в очите на

отминалите сънища.

Не говори,

че много ми е тъжно...

Отскубвам се

в живота - не присъствам.

И знай,

че няма да те чуя,

забързана

по стъпките на кръста си...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...