16 abr 2007, 2:19
не говори ...
Не говори,
поспри поне минута.
Да помълчим
сега
в часа на утрото.
Денят едва
започва да живее,
а сякаш нищо
не се случва...
Не говори
поне сега в зората,
когато слънцето
пропява в
люлката си -
звездите са изгубени
илюзии
в очите на
отминалите сънища.
Не говори,
че много ми е тъжно...
Отскубвам се
в живота - не присъствам.
И знай,
че няма да те чуя,
забързана
по стъпките на кръста си...
© Дакота Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Аз също като Вероника се възхищавам на твоя талант!
-
Хубаво!
-
Поздрави, Дакота!!!
-
Разкошна образност!
-
Звездите са изгубени илюзии в очите на отминалите сънища.Много хубаво казано!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
в живота - не присъствам.
И знай,
че няма да те чуя,
забързана
по стъпките на кръста си..."
Всеки крачи по тези стъпки...но не всеки може да го напише като теб!
Браво!