Не говори,
поспри поне минута.
Да помълчим
сега
в часа на утрото.
Денят едва
започва да живее,
а сякаш нищо
не се случва...
Не говори
поне сега в зората,
когато слънцето
пропява в
люлката си -
звездите са изгубени
илюзии
в очите на
отминалите сънища.
Не говори,
че много ми е тъжно...
Отскубвам се
в живота - не присъствам.
И знай,
че няма да те чуя,
забързана
по стъпките на кръста си...
© Дакота All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
