dhanny (Дани Иванова)
31 193
12.10.2007 г., 11:58 ч.

Не, и аз не ревнувам 

  Поезия
2078 1 21
 

"А какви нови триетажни подметки!

Моите почитания. Те струват пари.

И знаеш ли, въпреки тези качества редки

Аз не го презирам дори."

Валери Петров

 

 

 

 

Във очите й дълбоки ти се взираш,

в тях намираш целия си свят

и от устните й топли място ти не си намираш.

Хубава девойка, хубав нежен врат...

А движенията й - същинска буря -

с тях сразява те, гради те... О, жена!

Огън във сърцето твое туря,

огън-жупел... Туй е тя...

И въздиша, сякаш богове я любят!

Любиш я, прегръщаш я, нали?

Във косите й атлазени се губят

твойте пръсти и нали

тя пази твоята душа прекрасна,

сбира твойте лудости и детски страхове...

Нощем съблазнява те с целувка страстна...

Хубава е... Много даже... Е, добре...

Тя за теб е днес сърцето!

Тя за теб всемир е в този час!

Ти заспивай, не мисли за туй, което

тя не може... Тя не може да съм аз...

 

Ти го знаеш и се примиряваш.

Днес целуват два корала твоите очи.

Тихо й прошепваш, че любов ще й даряваш.

Тихо във стихията й се стопяваш ти...

Нека да заспи в ръцете твои!

Ти недей във тъмното да скиташ със очи!

Хайде, докосни я, нека ме зарови

под дъха си топъл... Мен не ме мисли...

 

Да, очите и са прелестни, магия...

Пръстите й малки стоплят твоя мраз...

Но не я намразвай, о, горкия,

затуй, че тя не може да съм аз...

© Дани Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??