Не, и аз не ревнувам
"А какви нови триетажни подметки!
Моите почитания. Те струват пари.
И знаеш ли, въпреки тези качества редки
Аз не го презирам дори."
Валери Петров
Във очите й дълбоки ти се взираш,
в тях намираш целия си свят
и от устните й топли място ти не си намираш.
Хубава девойка, хубав нежен врат...
А движенията й - същинска буря -
с тях сразява те, гради те... О, жена!
Огън във сърцето твое туря,
огън-жупел... Туй е тя...
И въздиша, сякаш богове я любят!
Любиш я, прегръщаш я, нали?
Във косите й атлазени се губят
твойте пръсти и нали
тя пази твоята душа прекрасна,
сбира твойте лудости и детски страхове...
Нощем съблазнява те с целувка страстна...
Хубава е... Много даже... Е, добре...
Тя за теб е днес сърцето!
Тя за теб всемир е в този час!
Ти заспивай, не мисли за туй, което
тя не може... Тя не може да съм аз...
Ти го знаеш и се примиряваш.
Днес целуват два корала твоите очи.
Тихо й прошепваш, че любов ще й даряваш.
Тихо във стихията й се стопяваш ти...
Нека да заспи в ръцете твои!
Ти недей във тъмното да скиташ със очи!
Хайде, докосни я, нека ме зарови
под дъха си топъл... Мен не ме мисли...
Да, очите и са прелестни, магия...
Пръстите й малки стоплят твоя мраз...
Но не я намразвай, о, горкия,
затуй, че тя не може да съм аз...
© Дани Иванова All rights reserved.
