Не идвай, гордост
Къде си, гордост ... търсих те отчаяно,
забравих ... имах ли те или – не ?...
така се бях в мечтите си омаяла,
за теб дори на ум не ми дойде...
Отворих всички тайни на сърцето си
за да усетя порива на любовта,
допуснах я тъй близо до лицето си,
че то се промени и засия...
Сега съм беззащитна, уязвима съм,
стрък цвете, подранило сред студа,
прогнозите са дълга да е зимата,
но ... чудното е, че не се боя...
Не идвай всъщност, гордост, не надвивай,
от тебе лъха хладна самота,
не ме закриляй и не ме покривай,
ако е истинска любов – ще устоя...
3.02.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидислава Всички права запазени
Благодаря!
