Feb 3, 2007, 1:52 PM

Не идвай, гордост

  Poetry
1.5K 0 36

 

 

Къде си, гордост ... търсих те отчаяно,

забравих ... имах ли те или – не ?...

така се бях в мечтите си омаяла,

за теб дори на ум не ми дойде...

Отворих всички тайни на сърцето си

за да усетя порива на любовта,

допуснах я тъй близо до лицето си,

че то се промени и засия...

Сега съм беззащитна, уязвима съм,

стрък цвете, подранило сред студа,

прогнозите са дълга да е зимата,

но ... чудното е, че не се боя...

Не идвай всъщност, гордост, не надвивай,

от тебе лъха хладна самота,

не ме закриляй и не ме покривай,

ако е истинска любов – ще устоя...

 

3.02.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...