Feb 3, 2007, 1:52 PM

Не идвай, гордост

  Poetry
1.5K 0 36

 

 

Къде си, гордост ... търсих те отчаяно,

забравих ... имах ли те или – не ?...

така се бях в мечтите си омаяла,

за теб дори на ум не ми дойде...

Отворих всички тайни на сърцето си

за да усетя порива на любовта,

допуснах я тъй близо до лицето си,

че то се промени и засия...

Сега съм беззащитна, уязвима съм,

стрък цвете, подранило сред студа,

прогнозите са дълга да е зимата,

но ... чудното е, че не се боя...

Не идвай всъщност, гордост, не надвивай,

от тебе лъха хладна самота,

не ме закриляй и не ме покривай,

ако е истинска любов – ще устоя...

 

3.02.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...