Feb 3, 2007, 1:52 PM

Не идвай, гордост 

  Poetry
1231 0 36

 

 

Къде си, гордост ... търсих те отчаяно,

забравих ... имах ли те или – не ?...

така се бях в мечтите си омаяла,

за теб дори на ум не ми дойде...

Отворих всички тайни на сърцето си

за да усетя порива на любовта,

допуснах я тъй близо до лицето си,

че то се промени и засия...

Сега съм беззащитна, уязвима съм,

стрък цвете, подранило сред студа,

прогнозите са дълга да е зимата,

но ... чудното е, че не се боя...

Не идвай всъщност, гордост, не надвивай,

от тебе лъха хладна самота,

не ме закриляй и не ме покривай,

ако е истинска любов – ще устоя...

 

3.02.2007

© Дидислава All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??