Тревожно беше сякаш век във мене
в закътаните кътчета на мислите.
Не исках повече да съм обичана
с фалшивата илюзия за щастие...
Не исках някого в живота си да срещам.
Покой и тишина ми стигаше, и бях сама.
Не исках, и не можех да обичам
до онзи миг... на твоята доброта.
Тя беше плаха, вятърна милувка
със жажда за любов и светлина.
Със нея прикова ме, да поискам
завинаги със теб да се слепя. ...