Не исках тук да се родя.. .
да страдам,
затова хвърлете ме без жал...
във гроба,
о, как омръзна ми да плача...
и да падам,
във мен проклятиe ли тегне...
от майчина утроба.
Не молех Господа и Дяволът... и
всички хора
за прошката... от нея нямах
нужда,
във своя сън не чувствах... никаква
умора,
но след това... със болка се
събуждах.
Не исках тук да се родя...
да страдам,
затова хвърлете ме без жал...
във гроба
и тогава простичко... ще свърши
ада,
ще убивам пак... аз всичките
любови!