21.04.2006 г., 20:36

Не искай

1K 0 13

 

Не искай да съм бяла -
мразя белите неща.
И ако утре падне зима,
затрупана от бяло ще умра.


Не искам да съм бяла -
защото съм ранима,
а бялото оставя в мен следи.
И всяка е неотстранима,
изгаря бавно и боли...боли...


Не искай да съм бяла -
аз съм многоцветна
и всеки тон огрява моето лице.
Червеното ми дава огнен пламък,
а синьото напомня за море.


Жълтото ми вдъхва много радост,
розовото - носи име на дете.
Затова - не искай да съм бяла
и ще отключиш моето сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления!Дерзай!!!
  • ...Не искай да съм бяла -
    аз съм многоцветна...
    Нали точно затова някой силно ще те обикне!
  • и на мен много ми харесва (6)
    "Не искай да съм бяла -
    аз съм многоцветна" - много красиво казано
  • Ели.. за мен е чест че имам коментар и от тебе!Благодаря!
  • Понякога съм толкова добра,

    че цялата изтръпвам и боли ме.

    И вените ми, сплетени в гора,

    ми търсят ново, благородно име.



    Понякога съм толкова добра!...

    И скрива ме във коша си чемшира

    на двора. Неизмислена игра

    ме търси и ръцете ми намира!



    Понякога съм светла като мед.

    Тогава светли устни ме обичат.

    Понякога съм златен слънчоглед,

    красив като главата на момиче.



    Понякога съм бяла и добра.

    Как рядко ми се случва да съм бяла!

    Тогава искам сън да подаря

    на всекиго. И свойта обич цяла



    да счупя на парченца от стъкло,

    да пръсна и добри ръце да сгрея.

    И дала сок на нечие стъбло,

    да пазя свойта тайна, че живея!

    Петя Дубарова

    Някой да не каже сега че това е стил анти-Петя Дубарова или че преписвам!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...