21.04.2006 г., 20:36

Не искай

1K 0 13

 

Не искай да съм бяла -
мразя белите неща.
И ако утре падне зима,
затрупана от бяло ще умра.


Не искам да съм бяла -
защото съм ранима,
а бялото оставя в мен следи.
И всяка е неотстранима,
изгаря бавно и боли...боли...


Не искай да съм бяла -
аз съм многоцветна
и всеки тон огрява моето лице.
Червеното ми дава огнен пламък,
а синьото напомня за море.


Жълтото ми вдъхва много радост,
розовото - носи име на дете.
Затова - не искай да съм бяла
и ще отключиш моето сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления!Дерзай!!!
  • ...Не искай да съм бяла -
    аз съм многоцветна...
    Нали точно затова някой силно ще те обикне!
  • и на мен много ми харесва (6)
    "Не искай да съм бяла -
    аз съм многоцветна" - много красиво казано
  • Ели.. за мен е чест че имам коментар и от тебе!Благодаря!
  • Понякога съм толкова добра,

    че цялата изтръпвам и боли ме.

    И вените ми, сплетени в гора,

    ми търсят ново, благородно име.



    Понякога съм толкова добра!...

    И скрива ме във коша си чемшира

    на двора. Неизмислена игра

    ме търси и ръцете ми намира!



    Понякога съм светла като мед.

    Тогава светли устни ме обичат.

    Понякога съм златен слънчоглед,

    красив като главата на момиче.



    Понякога съм бяла и добра.

    Как рядко ми се случва да съм бяла!

    Тогава искам сън да подаря

    на всекиго. И свойта обич цяла



    да счупя на парченца от стъкло,

    да пръсна и добри ръце да сгрея.

    И дала сок на нечие стъбло,

    да пазя свойта тайна, че живея!

    Петя Дубарова

    Някой да не каже сега че това е стил анти-Петя Дубарова или че преписвам!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...