Apr 21, 2006, 8:36 PM

Не искай

  Poetry
1K 0 13

 

Не искай да съм бяла -
мразя белите неща.
И ако утре падне зима,
затрупана от бяло ще умра.


Не искам да съм бяла -
защото съм ранима,
а бялото оставя в мен следи.
И всяка е неотстранима,
изгаря бавно и боли...боли...


Не искай да съм бяла -
аз съм многоцветна
и всеки тон огрява моето лице.
Червеното ми дава огнен пламък,
а синьото напомня за море.


Жълтото ми вдъхва много радост,
розовото - носи име на дете.
Затова - не искай да съм бяла
и ще отключиш моето сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления!Дерзай!!!
  • ...Не искай да съм бяла -
    аз съм многоцветна...
    Нали точно затова някой силно ще те обикне!
  • и на мен много ми харесва (6)
    "Не искай да съм бяла -
    аз съм многоцветна" - много красиво казано
  • Ели.. за мен е чест че имам коментар и от тебе!Благодаря!
  • Понякога съм толкова добра,

    че цялата изтръпвам и боли ме.

    И вените ми, сплетени в гора,

    ми търсят ново, благородно име.



    Понякога съм толкова добра!...

    И скрива ме във коша си чемшира

    на двора. Неизмислена игра

    ме търси и ръцете ми намира!



    Понякога съм светла като мед.

    Тогава светли устни ме обичат.

    Понякога съм златен слънчоглед,

    красив като главата на момиче.



    Понякога съм бяла и добра.

    Как рядко ми се случва да съм бяла!

    Тогава искам сън да подаря

    на всекиго. И свойта обич цяла



    да счупя на парченца от стъкло,

    да пръсна и добри ръце да сгрея.

    И дала сок на нечие стъбло,

    да пазя свойта тайна, че живея!

    Петя Дубарова

    Някой да не каже сега че това е стил анти-Петя Дубарова или че преписвам!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...