20.02.2008 г., 12:29

Не искай да те пусна докрай в душата си

911 0 19

Ти искаш да ти дам

едно стихотворение,

което в миг на болка

написах аз за теб.

 

 

Ти искаш да проникнеш

в тази болка,

ти искаш да се увериш

в силните ми чувства към теб.

 

 

Ти искаш да се разкрия докрай,

но аз пазя в душата си

едно местенце, в което

достъп никой няма...

 

 

Не мога да се оголя докрай,

защото после още повече ще ме боли.

Остави в душата ми едно кътче за мен,

в което да намирам спасение след тежък ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....