20.02.2008 г., 12:29

Не искай да те пусна докрай в душата си

924 0 19

Ти искаш да ти дам

едно стихотворение,

което в миг на болка

написах аз за теб.

 

 

Ти искаш да проникнеш

в тази болка,

ти искаш да се увериш

в силните ми чувства към теб.

 

 

Ти искаш да се разкрия докрай,

но аз пазя в душата си

едно местенце, в което

достъп никой няма...

 

 

Не мога да се оголя докрай,

защото после още повече ще ме боли.

Остави в душата ми едно кътче за мен,

в което да намирам спасение след тежък ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...